Георги Вулджев: След саботажа на Северен поток, разводът на ЕС с Русия в икономическо-енергийно отношение вече е окончателен
Следвайте " Гласове " в
Саботажът на тръбите на " Северен поток " 1 и 2 значи, че за Германия и Европа като цяло към този момент няма връщане обратно.
Разводът с Русия в икономическо-енергийно отношение към този момент е финален. Икономическият модел, при който високо продуктивната индустрия на страни като Германия се зарежда с евтините първични материали на Русия към този момент е даже физически (освен политически) неосъществим, най-малко в обозримо бъдеще.
Третата алтернатива за връщане към остарелия модел към този момент не стои пред Германия и Европейски Съюз. Остава единствено и само алтернативата, за която предизвестявам от началото на тази война - зелената климатична идеология или икономическия модел.
Едното ще би трябвало да бъде жертвано за другото. Или задачите на Зеления преход ще би трябвало да бъдат доста ревизирани надолу, с цел да се допусне най-малко отчасти завръщане към лични нуклеарни и стандартни източници на сила, или пеем опелото на европейската (и изключително германската) индустрия.
Всъщност, даже да се вземе решението да се жертва Зеления преход, икономическите негативи от актуалната геополитическо-енергийна рецесия са неизбежни, само че най-малко ще са по-леки. При другия сюжет опасността от деиндустриализация е действителна и износът на Европейски Съюз ще стане изцяло неконкурентен по отношение на промишлените сили на Източна Азия - Япония, Китай и Южна Корея.
Дългосрочните последици на тазгодишните събития за Европейския съюз са от историческо значение. Германия е икономическият исполин на еврозоната, който крепи целия паричен съюз със своята стопанска работливост и фискална непоклатимост. Промишленият ѝ бранш е главен пазар и за износа на страни в Източна Европа, в това число такива отвън еврозоната - като България.
Ако този стопански исполин бъде пречупен, материалното бъдеще за всички страни в Европейски Съюз може да стане доста тъмно.
Саботажът на тръбите на " Северен поток " 1 и 2 значи, че за Германия и Европа като цяло към този момент няма връщане обратно.
Разводът с Русия в икономическо-енергийно отношение към този момент е финален. Икономическият модел, при който високо продуктивната индустрия на страни като Германия се зарежда с евтините първични материали на Русия към този момент е даже физически (освен политически) неосъществим, най-малко в обозримо бъдеще.
Третата алтернатива за връщане към остарелия модел към този момент не стои пред Германия и Европейски Съюз. Остава единствено и само алтернативата, за която предизвестявам от началото на тази война - зелената климатична идеология или икономическия модел.
Едното ще би трябвало да бъде жертвано за другото. Или задачите на Зеления преход ще би трябвало да бъдат доста ревизирани надолу, с цел да се допусне най-малко отчасти завръщане към лични нуклеарни и стандартни източници на сила, или пеем опелото на европейската (и изключително германската) индустрия.
Всъщност, даже да се вземе решението да се жертва Зеления преход, икономическите негативи от актуалната геополитическо-енергийна рецесия са неизбежни, само че най-малко ще са по-леки. При другия сюжет опасността от деиндустриализация е действителна и износът на Европейски Съюз ще стане изцяло неконкурентен по отношение на промишлените сили на Източна Азия - Япония, Китай и Южна Корея.
Дългосрочните последици на тазгодишните събития за Европейския съюз са от историческо значение. Германия е икономическият исполин на еврозоната, който крепи целия паричен съюз със своята стопанска работливост и фискална непоклатимост. Промишленият ѝ бранш е главен пазар и за износа на страни в Източна Европа, в това число такива отвън еврозоната - като България.
Ако този стопански исполин бъде пречупен, материалното бъдеще за всички страни в Европейски Съюз може да стане доста тъмно.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ